Къща музей "Христо Ботев"
На първо място, това е къща музей “Христо Ботев” (в центъра), която не е родната му къща - тя е изгоряла при разгрома на града. През 1942 година по спомени в центъра на града е възстановена къщата, в която е живяла челядта на даскал Ботьо Петков. По - късно в двора е построена нова музейна сграда. Има мраморен бюст на поета и скулптурна фигура на майка му. Също в центъра се намира реставрираната сграда на старото Даскал Ботево училище, а в старата гимназия на първия етаж е уредена художествена галерия с творби, посветени на Калофер и Христо Ботев, а вторият етаж е Музей на образованието. Пред сградата е запазен камъкът, от който младият Ботев произнася огненото си слово на 24 май 1867 г. против турската власт, след което е принуден да емигрира. До сградата е издигнат бюст-паметник на даскал Ботьо Петков. Наблизо е старата възрожденска църква “Св. Богородица”. В двора е била скромната църковна килия, дала подслон на даскал Ботьо при идването му за учител в градеца. В нея се е родил и Христо Ботев. Сега има само възпоменателна плоча. От централната част на града нагоре води монументално стълбище към мемориалния комплекс, в центъра на който се извисява гранитната фигура на Христо Ботев, геният на България, изрекъл пророческите слова: “Тоз който падне в бой за свобода, той не умира!” и сам потвърдил смисъла им.
История и традиции
В северозападния край се издига величествен паметник на Калифер войвода. В рамките на града интерес представляват още: каменните мостове над река Тунджа от епохата на Възраждането, някои от старите къщи, Девическият манастир от 1738 г., църквата “Св. Атанас”, красивият парк, наречен Ботева поляна, и др.
На 6 км северно, по двата бряга на Тунджа, се намира летовище Паниците. Изходен пункт към Калоферска планина. Също на 6 км, но северозападно, на десния бряг на Бяла река, се е сгушил „Калоферският Мъжки манастир” (сега е женски). Основан през 1640 г., няколкократно опожаряван, възобновен в 1819 г. с голяма манастирска черква. Днешната манастирска черква е от 1880 г., изградена върху основите на старата. Останалите постройки са по-нови.
В Калофер, добре запазени през годините, са типичните български занаяти и традиции. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Типичните български гозби на домакините ще оставят незабравими спомени за този край.
Природни забележителности
Горното течение на Бяла река прорязва в гръдта на Балкана фантастичния каньон Южния Джендем, обявен за природен резерват. Влизането в него е възможно само с алпийски инвентар. Специално за туристите е изградена Еко пътека, даваща възможност на всички да се насладят на прелестите на непроходимия иначе каньон. Можете и да починете на специално построените биваци край реката.
Край високопланинската хижа “Рай” се намира най-високият водопад в България - Райското пръскало (124 м), чиито води скачат по каменната гръд на Старопланинския първенец - връх Ботев (2376 м). До този истински рай се стига единствено пеша или с кон от летовище Паниците за около 4 ч. Освен за Централна Стара планина, Калофер е изходен пункт и за Сърнена Средна гора. От жп гарата, по маркиран туристически маршрут се стига за около 5 ч до хижа “Свежен”, над едноименното село, родно място на полковник Серафимов - герой от Балканската война. До селото може да се отиде и с автобус от Карлово. От хижа “Свежен” може да се продължи на изток по билото на Сърнена Средна гора към хижите “Братан” и “Каваклийка”. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници и риболов през почивните дни.
Празници
Пребиваването ви по време на Коледа и Нова година, на Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления както и на Велик ден, св. Кирик и 2 юни - денят на Ботев и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Един от най-впечатляващите празници е Йордановден и Рождението на Христо Ботев, когато над 60-80 мъже и момчета, не само улавят кръста, но и играят хоро в ледените води, пеейки традиционни песни.
Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайната роза, прославила България с производството на световно известното розово масло. В началото на месец юни, на туристите се предлага участие в розобер, посещаване на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози. Тази традиция се е превърнала във вълнуващо преживяване, което се помни дълго от всеки посетил Калофер. Всеки намира един непознат и различен свят!
